• GaneshaGanesha
  • август 14, 2026
  • 0 Comments
Мисленето

Мисленето, както и умът са станали толкова безинтересни и непознати от доста дълго време. Въпреки че мисленето е основата на нашия живот и всяко намерение и действие е свързано с него, то нито бива изучавано, нито му се обръща някакво внимание. Мисленето бива два вида – самостоятелно и заместващо, наричано още – съзнание и подсъзнание. Съзнание наричаме самостоятелното мислене във всичко, в което участваме и отговаряме самите ние. Подсъзнание наричаме всички невидими мисловни действия, които протичат без нашата намеса и ни заместват, като навиците и готовите отговори. Всъщност правилно е да се нарича съзнаване и несъзнаване. Основата на мисленето е сравняването. Сравняването е умение, което се упражнява чрез съпоставяне на прилики, разлики, съотношения, съставни части и последователност. Основния начин на сравняване е когато открием обратното на целта на мисленето ни, и ги съпоставим. Въображението е умение за предвиждане на предстоящото, и се упражнява чрез съставяне на намерения за предстоящите ни действия. Запомнянето е умение, което се упражнява със запазване и подреждане на данни за събития, сведения, знания и всичко необходимо, които ще използваме при мислене.

  • GaneshaGanesha
  • август 4, 2026
  • 0 Comments
Щастието

Размишлявайки от какво зависи щастието, установих че то зависи от способността ни да играем. Не бива да бъркаме играта със състезанието и съревнованието, и щастието с радостта. В играта няма желание за победа, и няма победители и победени. Въпреки че се твърди обратното, струва ми се че животът на човек повтаря историята на човечеството, а тя е че човека в началото е бил щастлив и през своето развитие е навлизал дълбоко в нещастието, а не обратното. Не е ли детството началото? Никой не учи децата да играят. Те просто знаят да играят и го правят. Задачата на тъй наречените възрастни е да научат децата как да спрат да играят. Да ги научат, че живота е съревнование и трябва непременно да побеждават. Да ги научат, че да играят е глупаво, и като доказателство представят успешно съсипания си личен живот. По често можем да чуем „Не си играй!“ отколкото „Играй си!“. Смехът и играта дразнят света, защото провалят стремежът към нещастие. Но това е положението сега… Децата имат доверие на възрастните и следват това на което ги учат. Точно от това идва в един момент разрива между…

  • GaneshaGanesha
  • юли 29, 2026
  • 0 Comments
Общуването и споделянето

Общуването и споделянето Едни от основните способности на човек, а и на всяко живо същество са общуването и споделянето. Докато при всяко друго същество общуването и споделянето се използват правилно, то при човека общуването е в най-тежката си криза от зората на човечеството. Върви се в посока на делене на възможно най-малки общности и отделни единици, и противопоставянето помежду им. Самото общуването е деградирало и изопачено в някаква странна форма на съвместимост без никакъв смисъл за участващите. А смисълът на общуването е впрягането на общите сили, способности и умения за преодоляване на пречки и препятствия стоящи пред един или пред всички. То е съпричастност, уважение, състрадание и загриженост към околните. Споделянето е в същото положение като общуването. То е деградирало до прикриване, лъгане или говорене на безсмислици. Макар че споделянето е част от общуването, то може да се упражнява и извън него. Споделянето не е обвързано с близки или познати хора. Човек може да сподели на всеки случаен човек. Споделят се личен опит и знания, от които могат да се възползват другите. Затова днешният човек не страда от липса на информация, а от липса на…

  • GaneshaGanesha
  • април 29, 2026
  • 0 Comments
Резултатите от осъзнаването

От абсолютно всяко занимание или дейност следват резултати. Отделен е въпросът дали резултатите ни удовлетворяват или не. Когато обаче става въпрос за осъзнаване, тогава очакваните резултати са абсолютно ясни. Тъй като в умът ни се съдържат правила и определения на това какво да виждаме, как да разбираме видяното, и какво да правим в определени случаи, то ние няма какво друго да осъзнаваме, освен съдържанието на ума си. Самото осъзнаване е изпразване на ума от осъзнатото излишно съдържание. Именно излишното стои като стена пред нашата светлина и затова сме в тъмнина. Излишното съдържание ни пречи да видим истината. Когато осъзнаваме ума си, ние постигаме повече празнота и пространство. Общоприето е разбирането, че празнотата е лошо нещо и всяко празно пространство трябва да бъде запълнено. Всяко нещо обаче е създадено от празнота. Можем да вярваме в каквото искаме, обаче умът ни е нашият дом. Той представлява едно пространство, което съдържа нашите неща и където се движим между тях и боравим с тях. По-подробно за умът ще опиша в отделна статия.Собствената ни светлина и яснота е насочена не само навътре в нас, а и навън. Това значи, че…

  • GaneshaGanesha
  • април 29, 2026
  • 0 Comments
Пробуждането и употребата му

Ние много пъти в живота си изпадаме в недоумения, в ситуации, които са в противовес на всичките ни очаквания. Животът ни сервира такива изненади, за които никога не сме се и надявали. Животът ни поставя много пъти на колене, нанася ни удари, изпадаме много пъти в шок. На всеки човек му се е случвало да изпадне в шок, да изпадне в сривове, да изпадне в страдание и дори нежелание да живее. Тогава му просветва и започва да се замисля за смисъла на живота си, защо се е стигнало до това положение, какво е сгрешил. От този момент човек започва да се пробужда, и би искал да може да ръководи живота си. Това е най-благодатния момент, който за жалост никой не го цени, и е прието да се смята за нещо лошо. И тогава човек се изправя се сам срещу себе си. И започва да търси изход от положението в което се намира и в което винаги се е намирал, но си е затварял очите за това… В този миг започва да търси нещо, което да му подскаже какво да направи, накъде да тръгне. Но изборът…