Общуването и споделянето

Едни от основните способности на човек, а и на всяко живо същество са общуването и споделянето. Докато при всяко друго същество общуването и споделянетосе използват правилно, то при човека общуването е в най-тежката си криза от зората на човечеството. Върви се в посока на делене на възможно най-малки общности и отделни единици, и противопоставянето помежду им. Самото общуването е деградирало и изопачено в някаква странна форма на съвместимост без никакъв смисъл за участващите.
По настоящем под общуване се разбира говорене с другите, комуникация.
А смисълът наобщуването е впрягането на общите сили, способности и умения за преодоляване на пречки и препятствия стоящи пред един или пред всички. То е съпричастност, уважение, състрадание и загриженост към околните.
Споделянето е в същото положение като общуването.
Възприето е, че споделянето се отнася само за лични неща, и те трябва да се споделят само с най-близките хора. Затова то е деградирало до прикриване, лъгане или говорене на безсмислици. Макар че споделянето е част от общуването, то може да се упражнява и извън него. Споделянето не е обвързано с близки или познати хора. Човек може да сподели на всеки случаен човек. Споделят се личен опит и знания, от които могат да се възползват другите.
Затова днешният човек не страда от липса на информация, а от липса на истинско общуване и от страх да сподели себе си.
Ако искаш да станеш човек, трябва да започнеш да правиш обратното на това, което те кара да правиш света.