Насока 26.2
Умението да сравняваме се упражнява чрез съпоставяне на прилики, разлики, съотношения, съставни части и последователност.
Умението да сравняваме се упражнява чрез съпоставяне на прилики, разлики, съотношения, съставни части и последователност.
2. Наложените ограничения и зависимости са в начините на мислене и в установения начин на живот. Тези начини налагат рамка на намеренията и целите ни.
Любовта е изначален стремеж. Този стремеж е превърнат в цел, която води до разделение.
Ако усещаш че нещо не е наред, и ако се съмняваш в твърденията, че любовта, щастието и свободата са невъзможни, може би е време да задълбочиш съмненията си. 1. Живот без смислени намерения и цели, и с наложени ограничения и зависимости, е вградено състояние което сме възприели като лично.
11. Готовите отговори и готовите решения са предубеждения, които се активират мигновено при възникнало събитие. Без никакво съмнение ги възприемаме като свои собствени. Съставляват препятствия, които насочват вниманието ни чрез умствените (логическите) връзки към определено съдържание на ума.
От абсолютно всяко занимание или дейност следват резултати. Отделен е въпросът дали резултатите ни удовлетворяват или не. Когато обаче става въпрос за осъзнаване, тогава очакваните резултати са абсолютно ясни. Тъй като в умът ни се съдържат правила и определения на това какво да виждаме, как да разбираме видяното, и какво да правим в определени случаи, то ние няма какво друго да осъзнаваме, освен съдържанието на ума си. Самото осъзнаване е изпразване на ума от осъзнатото излишно съдържание. Именно излишното стои като стена пред нашата светлина и затова сме в тъмнина. Излишното съдържание ни пречи да видим истината. Когато осъзнаваме ума си, ние постигаме повече празнота и пространство. Общоприето е разбирането, че празнотата е лошо нещо и всяко празно пространство трябва да бъде запълнено. Всяко нещо обаче е създадено от празнота. Можем да вярваме в каквото искаме, обаче умът ни е нашият дом. Той представлява едно пространство, което съдържа нашите неща и където се движим между тях и боравим с тях. По-подробно за умът ще опиша в отделна статия.Собствената ни светлина и яснота е насочена не само навътре в нас, а и навън. Това значи, че…
Ние много пъти в живота си изпадаме в недоумения, в ситуации, които са в противовес на всичките ни очаквания. Животът ни сервира такива изненади, за които никога не сме се и надявали. Животът ни поставя много пъти на колене, нанася ни удари, изпадаме много пъти в шок. На всеки човек му се е случвало да изпадне в шок, да изпадне в сривове, да изпадне в страдание и дори нежелание да живее. Тогава му просветва и започва да се замисля за смисъла на живота си, защо се е стигнало до това положение, какво е сгрешил. От този момент човек започва да се пробужда, и би искал да може да ръководи живота си. Това е най-благодатния момент, който за жалост никой не го цени, и е прието да се смята за нещо лошо. И тогава човек се изправя се сам срещу себе си. И започва да търси изход от положението в което се намира и в което винаги се е намирал, но си е затварял очите за това… В този миг започва да търси нещо, което да му подскаже какво да направи, накъде да тръгне. Но изборът…
1. Простотата във взаимоотношенията, установяването на своята същност и навлизането в любовта са определящи за разбирането на механизмите на наложените ограничения.
31. Личността, околната среда, реда на следствия и пречките от обстоятелствата са предварителните очертания за живота ни тук. Същите оформят нашия начин на живот, и може да се окажат пречки пред собствените ни намерения.
37. Без задължаващи връзки в съдържанието което управляваме. Задължаващите връзки са такива свързвания в съдържанието, които превръщат отношението към обекти, хора, ситуации или идеи в предварително зададени задължения за бъдещо време и действие. Съдържанието е всичко, което имаме и използваме в нас и около нас – това което сме, и вещите с които разполагаме. Вътрешно човек сам създава връзки, които автоматично се превръщат в задължения чрез навиците, чрез свързването с определени ситуации, чрез свързване с чувства и мисли, и с усещането за дълг без лична необходимост. Външно задълженията се внедряват чрез външни модели и след това се приемат вътрешно чрез налагане на културни и морални норми, внушаване на роли и правила, и от авторитетни личности. Същият механизъм се проявява и спрямо вещи и физически обекти. Когато към даден предмет се създаде връзка от типа „може да потрябва“, това води до необходимост от място, подреждане, поддържане и внимание към него. Така предметът започва да заема бъдещо време и ресурси, дори без да се използва. Във всички случаи дадена връзка се превръща в задължение, когато предварително заема бъдещо време, внимание или действие. Тази точка не се отнася…