Мисленето, както и умът са станали толкова безинтересни и непознати от доста дълго време. Въпреки че мисленето е основата на нашия живот и всяко намерение и действие е свързано с него, то нито бива изучавано, нито му се обръща някакво внимание.

Мисленето бива два вида – самостоятелно и заместващо, наричано още – съзнание и подсъзнание.

Съзнание наричаме самостоятелното мислене във всичко, в което участваме и отговаряме самите ние.

Подсъзнание наричаме всички невидими мисловни действия, които протичат без нашата намеса и ни заместват, като навиците и готовите отговори.

Всъщност правилно е да се нарича съзнаване и несъзнаване.

Основата на мисленето е сравняването.

Сравняването е умение, което се упражнява чрез съпоставяне на прилики, разлики, съотношения, съставни части и последователност. Основния начин на сравняване е когато открием обратното на целта на мисленето ни, и ги съпоставим.

Въображението е умение за предвиждане на предстоящото, и се упражнява чрез съставяне на намерения за предстоящите ни действия.

Запомнянето е умение, което се упражнява със запазване и подреждане на данни за събития, сведения, знания и всичко необходимо, които ще използваме при мислене.