От абсолютно всяко занимание или дейност следват резултати. Отделен е въпросът дали резултатите ни удовлетворяват или не. Когато обаче става въпрос за осъзнаване, тогава очакваните резултати са абсолютно ясни. Тъй като в умът ни се съдържат правила и определения на това какво да виждаме, как да разбираме видяното, и какво да правим в определени случаи, то ние няма какво друго да осъзнаваме, освен съдържанието на ума си. Самото осъзнаване е изпразване на ума от осъзнатото излишно съдържание. Именно излишното стои като стена пред нашата светлина и затова сме в тъмнина. Излишното съдържание ни пречи да видим истината. Когато осъзнаваме ума си, ние постигаме повече празнота и пространство. Общоприето е разбирането, че празнотата е лошо нещо и всяко празно пространство трябва да бъде запълнено. Всяко нещо обаче е създадено от празнота.

Можем да вярваме в каквото искаме, обаче умът ни е нашият дом. Той представлява едно пространство, което съдържа нашите неща и където се движим между тях и боравим с тях. По-подробно за умът ще опиша в отделна статия.
Собствената ни светлина и яснота е насочена не само навътре в нас, а и навън. Това значи, че увеличаването на нашата светлина първо ще огрее хората които са най-близко до нас и най-отворени към нас. И това е основният признак, че се осъзнаваме и вървим в правилната посока. Ако близките ни не започнат да се осъзнават и да се променят, то ние или още нямаме достатъчен напредък, или със сигурност сме навлезли в някаква заблуда. Никой човек не иска да го въвличат в повече заблуди. Ако нашите близки не ни разбират, няма за какво да им се сърдим. Можем да се сърдим само на себе си защото все още нямаме достатъчна яснота, а нея няма как да постигнем веднага. Тя ще се увеличава бавно и постепенно.
Колкото повече яснота придобиваме, толкова повече хора ще ни разбират. Самото осъзнаване не се увеличава с нарастването на броя изчетени книги и текстове или изгледани филми, а е пряко свързано с обръщането на вниманието ни към самите нас. Насочването на вниманието към себе си предполага забелязване и осмисляне на всеки един детайл, свързан с нас. Ние ще обръщаме все повече внимание на това какво и защо чувстваме, какво и защо виждаме, какво и защо правим, какво и защо ни говорят другите, какво и защо се случва с нас.