Занимавам се с древния език, наречен санскрит от 24 години, като от една година много интензивно. Всъщност правилното име е Саанусвааракрта, и е използван от група хора наречени арийци, които са се преселили в северна Индия и Иран преди няколко хиляди години. Откъде да дошли преди това, никой не знае. Писмеността им е Брахми, която преди около 2300 години започва да се заменя от Деванагари. Лично аз се съмнявам арийците сами да са си подменили писмеността. Брахми и Деванагари са писмености, азбуки, а не езици. Този език не е индоевропейски, нито индоарийски, нито индийски, както се опитват да го изкарат историците. Възникналите и обособили се в последствие езици на местно ниво и от местното население, наричани всичките с името санскрит могат да се нарекат индийски. Всеки един от тези езици съдържа по нещо от оригиналния санскрит, наричан още ведически санскрит. Но само това е общото между тях. Граматиката и правилата на производните на санскрит езици се написани от граматика Панини преди 2400 години. Тази граматика представлява сложна система от 4000 правила. Едното от правилата е разгадано едва тази година от един индийски учен. В момента в Индия има повече от 400 езикови разновидности и над 2000 диалекта. Всеки щат си има собствен официален език. Официалните езици на Индия са 23. По нататък ще ви покажа какво представлява този буламач от различни езици, възникнал преди хиляди години, и наричайки се санскрит. Но ще се върна първо на арийците, или по-скоро на брамините, които са били пазителите на древни знания, наречени Веди. Всичко това се е предавало устно от родителите на децата, като се научавало всичко наизуст с постоянни повторения. Предавало се е устно, защото всичко се е пазело в тайна. Затова много се съмнявам, че просто така Ведите да са станали общоизвестни. Въпреки твърденията на разни хора, че знаят кога са създадени Ведите, и какво е съдържат, аз лично се съмнявам и в това, и си имам основания. Александър Македонски нахлува в Индия преди малко повече от 2300 години. Знаел е за Ведите, и заплашвайки главния брамин на едно селище, е поискал да му напише свещените текстове. Браминът, с риск за живота си, му дава синовете си, които знаят наизуст свещените текстове. Но не му дава нищо написано. И естествено е, че синовете му могат да отговарят на въпросите на Александър за съдържанието на свещените текстове, но никой не може разбере казаното от тях доколко отговаря на истината. Тези тайни са пазени от брамините хиляди години, и със сигурност са измислили достатъчно начини и правила, за да ги защитят. И във връзка с това, че се занимавам от дълго време с разчитането и възстановяването на един древен текст, и знам достатъчно много за оригиналния санскрит, дълбоко се съмнявам, че някой знае какво пише във Ведите, както и дали в общоизвестния текст всъщност съответстват на оригинала. Това беше скучната част. Следва продължение…